КРЕПОСТИ МИСИОНИС, АБРИТУС – РУСЕ – СВЕЩАРСКАТА ГРОБНИЦА

25 – 26.07.2020 г
2 дни – 1 нощувка
98 лв

РУСЕ - РАЗГРАД - АБРИТУС - СВЕЩАРИ

РУСЕ – РАЗГРАД – АБРИТУС – СВЕЩАРИ

 

1 ден: Бургас – Търговище – Разград – Русе – 260 км
06:00 Отпътуване от Бургас 
Средновековната крепост Мисионис се намира на 7 км от град Търговище, в района на Крумово кале, в миналото е бил голям древен укрепен град, а всъщност е бил произходът на Търговище. Открити са останките от късните средновековни крепостни стени с височина 3-4 м, останките на огромна църква с кръщене, жилищни сгради, стражи. Хълмовете бяха покрити от околностите, а в един от районите има втора голяма християнска църква, подобна на базиликата. Находките са представени на постоянна археологическа изложба на Музея за местно знание в град Търговище.
През 1860 г. е построено училище, което всички сега познаваме като Славейковското училище, което всъщност се нарича „Св. седмочисленици„ е официално открит на 27 юли 1863 г. Сградата е построена от тревненски майстори, но известният учител, писател и поет на българското възраждане Петко Р. Славейков също участва в строителството, като дава съвети за вътрешното оформление. Затова местните жители от самото начало започват да наричат ​​училището на Славейковская. Църквата „Успение Богородично“ е построена между 1847 и 1851 г. от майстор от тревненското училище. Всички християни, въпреки че са били под властта на Османската империя, са били включени в строежа, дори деца. Хората бяха лишени от храна, за да построят църква. Строежът не спря дори за един ден, той почиваше само в неделя, когато Господ почиваше. Така строителството на храма е завършено само за три години.
Разград – Крепост Абритус  е основана в края на І в. Сл. Хр. като римски военен лагер върху руините на древно тракийско селище и се разраства до един от най-големите градски центрове в Долна Мизия – римска провинция, разположена на територията на съвременна Северна България. Древните автори споменават Абритус във връзка с битката, която се проведе в него около 251 г., в която той намерил смъртта си император Траян Деций.
През IV век е построен обект с площ от 14 хектара, крепостна стена с дебелина 3 м и височина 12 м, 4 порти и 35 бойни кули. В продължение на 5-6 века градът е бил важен християнски център. Разрушена е от авари и славяни в края на VI век, а в края на IX и началото на X в. На нейно място е изградена българска крепост.
Православната църква „Свети Николай от Мироличския чудотворец“ се намира в квартал Варошски в Разград, България. Църквата е една от най-представителните в България от средата на 19 век.
Джамия Магбул Ибрахим паша е мюсюлмански храм в Разград, включен в каталога на ЮНЕСКО, като третата по големина джамия на Балканите. Построена между 1614 и 1616 г. от местния феодал Ибрахим паша по време на управлението на султан Сюлейман I, джамията е един от най-красивите образци на класическата османска архитектура. Легендата гласи, че Ибрахим паша решил да унищожи строителите, за да не построят такава красива джамия на друго място. Българските майстори разбрали намеренията на пашата и започнали да правят дървени крила, за да избягат. Когато крилата им били готови, майсторите ги вързали за себе си с намерението да летят до Балканите. За съжаление осите им били прикрепени към крилата и отрязали въжетата на крилата, строителите паднали и загинали.

2 ден – Русе – Свещарска гробница – Бургас – 290 км
Пантеонът на националния ренесанс е крипта на национален паметник, разположен в град Русе. Той е построен от архитект Никол Николов и е открит на 28 февруари 1978 г. Тук са погребани 39 известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и други.
Доходното здание / Печеливша сграда / е ценен архитектурен паметник, построен от виенския архитект Петер Пол Бранк. Построен е между 1898 и 1902 г. в централната част на Русе. Името идва от идеята, че сградата носи приходи от наем от училищни началници за магазини, театри, библиотеки и казина. Днес Печелившата сграда е паметник на културата и е един от символите на града. Фасадата на сградата е украсена с пластични орнаменти и архитектурни детайли, характерни за края на 19 век. Седем фигури на жилищната сграда, символизиращи областите на изкуството, науката, селското стопанство, занаятите, търговията, отбраната и изгрева, продължават да определят основните направления на полезността на сградата: място за културни събития, концерти и театрални постановки, място за конференции и изложби и други художествени представления.
Жилищната сграда разполага с 5 елегантни шезлонги, подходящи за срещи, малки събития, коктейли. В централното фоайе се организират временни изложби и изложби. Сградата на Тенемент е подходящо място за провеждане на конференции, кръгли маси и други събития.
В печелившата сграда се помещаваше и Драматичният театър на името на Сава Огнянов – Русе

Свещарската гробница е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта.
Разкрита е през 1982 г. при разкопаването на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Построена е в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. и представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура. Има внушителни размери. Дължината й е 7,5 м, ширината при фасадата е 6,5 м, а височината на гробната камера (отвътре) е 4,45 м. Гробницата е изградена от големи варовикови блокове. Състои се от дромос (коридор) и три помещения-камери, като всяка камера е покрита с отделен свод.

Украсата на гробницата е в духа на елинистичната култура, но пречупена през вижданията и вярванията на гетите (тракийско племе). В камерата е било положено тялото на мъртвия владетел. Недовършената украса по стените и тавана показва, че той е починал, преди да бъде довършен вечният му дом. Таванът на камерата се поддържа от статуи на жени с вдигнати ръце – кариатиди, чиито лица и коси още пазят останките от цветна украса. По тавана е изобразена сцена на обожествяване на владетеля.
Късно следобедно отпътуване за Бургас